Дните за Тейн се бяха превърнали в скучно еднообразие. Откакто майка му беше умряла, а след това и неговата Айез Седай Тейн изпитваше все по - голяма нужда да се бие и убива. Беше дал клетва да не отива в Погибелта, за да погуби живота си там. Нямаше да наруши обещанието си, но това не означаваше, че не може да накара виновниците за смъртта на Айез Седай да си платят. Както тези, които бяха виновни за смъртта на Деланей, така и тези, които бяха виновни за смъртта на майка му. Естествено да ги намери не беше толкова лесна задача, колкото си мислеше. Мъжете добре се бяха покрили. Беше попаднал на няколко следи в Манедерен, но те бързо бяха изчезнали, заровени в гората, за да не ги открие някой. Тейн лично се беше погрижил за това. Сега, на няколко километра от града, бе решил да се насочи към Кемлин. Последната му следа водеше на там. Това означаваше, че в Кемлин се намираше някой, който може да има някои отговори. А и докато бе там щеше да се погрижи да създаде малко смут. Ако създадеше достатъчно паника, виновниците сами щяха да се покажат. Знаеха, че ги преследва и бягаха от него. Веднъж се бе изправял срещу тях. Беше свирепа битка, от която те бяха решили да избягат. От тогава все бягаха и се криеха.

Тейн обичаше играта на котка и мишка, но вече започваше да му омръзва, а и от няколко дни не бе цапал мечът си с кръв. Започваше да му става скучно. На около сто метра пред него се показа каруца. Явно търговец или просто пътник, запътил се на някъде.
- Здравейте! - мъжът отсреща поздрави Тейн. - Мога ли да ви заинтересувам в стоката която предлагам?
Ясно! Беше търговец.
- Нямам време за стоката ти, старче! - отвърна презрително Тейн. - Махни се от пътя ми!
- Но само, ако отделите една минута... Ще ви покажа. Предлагам един от най - изящните мечове, които...
Тейн хвана мъжът за яката и го дръпна към себе си.
- Слушай какво....
От каруцата се показа жена, а зад нея се бе скрило младо момче. Не бе на повече от осем години.
- Всичко наред ли е, съпруже? - попита тя.
Тейн пусна мъжа. Усмихна се лукаво. Тези хора само го забавяха, а колкото повече време губеше, толкова повече плячката му се отдалечаваше от него. В очите му се появи проблясък на лудост.
- Това ще е забавно! - промърмори той, докато изваждаше мечът от ножницата.

Броени минути по - късно, Тейн почистваше мечът си в дрехите на мъртвият търговец. Прибра го обратно на мястото му и се загърна в коженото си наметало. Беше прибрал Стражническият плащ в дисагите, които носеше със себе си. За сега не му трябваше, но кой знае... можеше да се наложи да се възползва от необикновените му свойства. Погледна за последно, клането зад себе си. Мъжт, жената и детето лежаха неподвижно на земята, животът напуснал ги завинаги.
- Казах ти да се махнеш от пътя ми! - промърмори отново той и продължи по пътя си.

Ден по-късно

Тейн бе стигнал до някакво село. Не го интересуваше името. Единствено се интересуваше да купи кон и да си почине. Колкото и да искаше да продължава да върви и да ги преследва, нямаше да стигне до никъде, ако паднеше някъде по пътя, преуморен или се препънеше по някой слон и си счупеше врата. Зарадва се, че селото имаха малък хан, в който можеше да отседне. Имаше достатъчно пари, за да плати нощувката си, а и после щеше да спечели малко пари с игра на зарове и да продължи по пътя си.

Загърнат в плътно в качулката си, Тейн влезе в хана. Насочи се право към ханджията.
- Искам стая! - той пусна пред него няколко сребърни крони. Ханджията остана удивен.
- Толкова много сър? Може да останете цяла седмица.
Парите, които Тейн беше оставил се равняваха на около тридесет сребърни марки, но не го интересуваше. Беше дал достатъчно, за да го оставят намира и да получи добро ядене и баня. Когато отпочинеше, щеше да купи кон и продължи по пътя си.
- Пригответе хубаво ядене и го донесете до стаята ми. - нареди той.
Ханджията извика слугинче.
- Тя ще ви заведе до стаята ви.
Тейн се усмихна и последва младото момиче. От доста време не се беше наслаждавал на млади слугинчета. Може би сега щеше да има тази възможност.
- Какво ще кажеш да останиш с мен тази нощ? - попита я той, а в ръката му се появи златна крона.
Момичето не отвърна нищо, само сведе глава и го последва в стаята. "Това ще е забавно" помисли си Тейн, докато затваряше вратата зад себе си.

На следващата сутрин


Тейн напусна таверната рано на следващата сутрин. Разплати се хаднжията и напусна. В конюшните откупи един кон и бързо напусна селото. Искаше да е на километри преди да открият тялото на момичето в стаята му. Беше се погрижил много добре за нея. Вечарта я бе забавлявал, а тя бе забавлявала него. Но на сутринта, тя беше просто пречка, която трябваше да отстрани.

Вече на километри от селото Тейн спря коня си и се огледа. Следата му водеше към Кемлин, но Кемлин бе голям град. Откъде щеше да започне?
"Явно ще видим, като пристигна" - помисли си той и се отправи към Кемлин.